— Къде?

— При сливането на Рио Сабинас с Рио Саладо. Пресметнато е така, че да пристигнем по едно и също време на мястото на срещата, ако потеглите утре заран, сър.

— Бих могъл да отплавам още тази вечер, стига да не ме препятстваше тъмнината.

— Тя не е пречка. Реката е достатъчно широка, а водата блести и в мрака, така че може да се различава от сушата.

— Хуарес лично ли ще дойде или ще изпрати представител.

— Ще дойде лично, предполагам.

— Естествено с достатъчен конвой?

— Това се подразбира! Хора няма да липсват, понеже, веднага щом се появи в Чиуауа, всичко живо ще се стече към него.

— Значи със сигурност знаете, че е разбил французите?

— От сигурно по-сигурно, тъй като присъствах и включих помощта си.

— Самият Хуарес ли предвождаше хората си?

— По същина да, макар и в боя да не взе персонално участие. Главните лица, поне в началото, бяха Черния Жерар, който отбраняваше форта, и Мечешко око, вождът на апачите.

Лешоядовия клюн постави силно ударение на прозвището. Дридън дигна бързо глава:

— Мечешко око? Какво сходно име!

— С Мечешко сърце, нали? — запита ловецът.

— Да, действително — отвърна. — Вие познавахте ли този индианец?.

— По-рано не, но сега вече да — промърмори с равнодушен тон Лешоядовия клюн.

— Какво говорите! Познавате вожд на име Мечешко сърце? Къде го срещнахте?

— Тъкмо сега във форт Гуаделупа?

— Значи е чиста случайност. Индианците много често си слагат животински имена. Някой е приел това.

— О, не! Един индианец не приема име, принадлежащо на друг.

— Дори и ако то е на някой от друго племе?

— Тогава пък съвсем не.