— Към кое племе принадлежи Мечешко сърце, когото сте видял в Гуаделупа?

— Той е апач и Мечешко око е негов брат.

— Тази работа ми се струва извънредно странна. Трябва да ви кажа, мистър Лешоядов клюн, че онзи Мечешко сърце, от дълги години е изчезнал безследно.

— Това е вярно, сър. Неговият брат Мечешко око дълго време го издирваше напразно и мнението бе, че вождът е убит от белите.

— Но нали казвате, че сте видял Мечешко сърце! Изчезналия?

— Да, него самия, не някой друг.

Лордът подскочи.

— Каква новина! Мистър Лешоядов клюн, нямате и представа какво ми донесохте!

Траперът моментално скри лукавото трепване на устните си и увери тържествено:

— И това е вярно, сър.

— Не узнахте ли къде е бил през цялото това време?

— Къде би могъл да бъде? В саваната или кой знае къде другаде се е подвизавал. Та тези червенокожи са си истински скитници.

— О, той не беше! Мислите ли, че е останал при президента и ще дойде с него до река Сабинас?

— Така смятам, сър.

— Слава Богу! Ще го видим и ще поговорим с него. Ще разберем какво знае за спътниците си от онова време и как е карал самият той оттогава. Открихме ли първата следа, ще я проследим, докъдето е възможно. Нямаше ли всъщност и някой друг при него, мистър Лешоядов клюн?

Запитаният погледна непринудено към далечината.

— О, напротив — отвърна бавно. — Имаше един испанец, някой си Миндрело, една индианка на име Каря, някаква сеньорита Ема и…

Лордът закрачи възбудено напред-назад.

— Тази сеньорита Ема изглежда бе омъжена. Поне там имаше един сеньор, с когото се държеше необикновено нежно.

— Не чухте ли случайно името му?

— Казва се Унгер и освен това е много прочут ловец, известен с ловното име Гърмящата стрела. Неговият брат, кормчия ли, капитан ли, също беше там.

Тогава лордът твърдо сложи ръка на рамото на ловеца. Но тази ръка трепереше, а и гласът му трепереше, когато запита: