— Победих! — казал си Кварцов. — Само да не мисля, а ако трябва, да мисля! И в единия, и в другия случай трябва да победя!
И хукнал по-нататък, а стъпките му звънели така, сякаш някой трошал с чук кристали; тичал с грохот по улиците на Фригида, а жителите й го гледали изпод белите навеси с отчаяние в сърцата. Носел се като разярен метеор по Млечния път, докато не видял в далечината самотна малка фигура. Това бил Барион, наречен Ледоуст, най-великият мъдрец на крионидите. Засилил се Кварцов, за да го смаже с един удар, но той се дръпнал от пътя му и му показал два протегнати пръста; не знаел Кварцов какво би могло да означава това, но се обърнал и пак се спуснал към противника си, а Барион отново му се изплъзнал с една крачка встрани и бързо му показал един пръст. Удивил се малко Кварцов и забавил крачките си, макар че вече се бил обърнал и тъкмо искал да се засили. Замислил се и от близките къщи започнала да се стича вода, но той не виждал това, защото Барион му показал кръгче, направено с пръсти, и движел навътре и навън в него показалеца на другата си ръка. Кварцов мислел и мислел какво биха могли да означават тези мълчаливи жестове и под краката му се отворила празнота, плиснала от нея черна вода, а той полетял в дълбината като камък и преди да успее да си каже: „Нищо, само да не мисля!“, вече го нямало на света. Питали след това спасените криониди, благодарни на Барион за избавлението си, какво е искал да каже със знаците, които показвал на страшния електрицар-пришелец.
— Много просто — отвърнал мъдрецът. — Двата пръста означаваха, че сме двама, аз и той. Единият, че съвсем скоро ще остана само аз. След това му показах кръгче в знак, че ледът около него ще се разтвори и черната бездна на океана ще го погълне навеки. Той не разбра както първото, така и второто, и третото.