— Велики мъдрецо! — извикали удивените криониди. — Как можа да даваш такива знаци на страшния завоевател?! Помисли си какво щеше да стане, ако те беше разбрал и не се беше учудил?! Нали нямаше да се загрее и да потъне в бездънната дълбина…

— О, това изобщо не ме плашеше — казал със студена усмивка Барион Ледоуст, — защото знаех предварително, че няма да разбере нищо. Ако имаше малко разум, нямаше да дойде при нас. Защото каква полза може да има същество, живеещо под слънце, от газови скъпоценности и ледени звезди?

А крионидите се удивили отново на мъдростта му и си отишли успокоени по домовете си, където ги чакал любимият им мраз. Оттогава никой вече не се опитвал да нападне Криония, защото глупаците в целия Космос свършили, макар някои да казват, че все още ги има много, само дето не знаят пътя.