— Честно казано, Дейвид, не се налага да те питам как си. Чувам как си. Здравословното ти състояние е достатъчно добро, за да можеш гледаш две деца и същевременно да ме нападаш. А и по някакви, неразбираеми за мен причини си преизпълнен със злоба. Въпреки това съм убедена, че ще ме осветлиш относно причините за това ти състояние.

— Кое те кара да мислиш, че съм преизпълнен със злоба?

— Ха! Че ти си еманация на злобата. И то по всяко време на денонощието.

— Глупости.

— Дейвид, твоята злоба ти осигурява насъщния.

Отчасти, това наистина си е така. Единствените стабилни доходи на Дейвид са благодарение на една рубрика, представляваща неговия принос към местния вестник. Рубриката е придружена с негова снимка, на която се зъби на камерата, и носи подзаглавие Най-озлобеният човек в Холоуей. Последният брой, който изобщо намерих сили да прочета, беше някаква остра критика срещу бабките и дядковците, които пътували с градския транспорт — защо никога не си приготвяли точни пари? Защо никога не използвали предназначените за тях седалки в предната част на автобуса? Защо вечно държали да стават десет минути преди спирката им, като по този начин сами се обричали системно на травми по особено обезпокоителен, уронващ личността им начин? Все едно де, разбирате какво имам предвид.

— В случай, че не си забелязала, защото вероятно дори не си даваш зор да четеш рубриката ми…

— Къде е Моли?

— Гледа телевизия в другата стая. Писна ми, писна ми, писна ми… Еби му майката!

— Много зряло.

— … Може би, защото наистина не си даваш зор да четеш рубриката ми, не разбираш, че тя е написана с ирония.

Иронично се изсмях.

— Ами тогава, моля да простите на нас, жителите на Уебстър Стрийт 32, за това, че не споделяме чувството ви за ирония. Може би е така, защото всяка сутрин се събуждаме до най-озлобения човек в Халоуей.

— Какъв е смисълът на всичко това?

Може би във филма за нашия брак, направен по сценарий от човек, който търси прости и елегантни начини да превърне скучните, безпредметни караници в нещо по-значимо, именно това би бил моментът, нали разбирате, „Хубав въпрос… Оттук накъде?… Какво всъщност правим?… Нещо си там, от рода на… Всичко свърши.“ Е, добре де, трябва малко да се ошлайфа и ще свърши работа.