А когато запяват „Со святими упокой“ и се чуват хълцанията на домакинята, гостите почват неспокойно да се местят от един крак на друг. По-чувствителните усещат сърбеж в гърлото и около клепките. Председателят на земската управа Марфуткин, за да заглуши неприятното чувство, се навежда към ухото на изправника и шепне:

— Вчера бях у Иван Фьодорич … Пьотър Петрович изгуби голям шлем на без козове … Бога ми … Олга Андреевна дотолкова побесня, че от устата й падна изкуственият зъб.

Но ето запяват „Вечная памят“. Хеликонски почтително събира свещите и панихидата свършва. След това настъпва минутна бъркотия, сменяване на одеждите и молебен. След молебена, докато отец Евмений се разсъблича, гостите потъркват ръце и кашлят, а домакинята разказва за добротата на покойния Трифон Лвович.

— Заповядайте, господа, на закуска! — завършва тя разказа си с въздишка.

Като се стараят да не се блъскат и да не си настъпват краката, гостите бързат към трапезарията… Там ги чака закуската. Тази закуска е толкова разкошна, че дяконът Конкордиев всяка година, като я погледне, се смята задължен да разтвори ръце, да поклати учудено глава и да каже:

— Свръхестествено! Това, отче Евмений, прилича не толкова на човешка храна, колкото на жертва, принесена на боговете.

Закуската наистина е необикновена. На масата има всичко, което могат да дадат флората и фауната, свръхестествено е само едно: на масата има всичко освен… спиртни питиета. Любов Петровна беше дала обет да не държи в къщи карти и спиртни питиета — две неща, които бяха погубили мъжа й. И на масата имаше само бутилки с оцет и зехтин, като че за присмех и наказание на закусващите, които до един бяха отчаяни пияници и гуляйджии.

— Яжте, господа! — подканя ги предводителшата. — Само ще ме извините — нямам водка… Не държа…