Гостите се приближават до масата и нерешително пристъпват към пирога. Но яденето не върви. В тракането на вилиците, в рязането, в дъвченето личи някаква леност, апатия … Ясно е, че нещо не достига.

— Имам чувството, като че съм загубил нещо… — шепне единият мирови съдия на другия. — Същото чувство имах, когато жена ми забягна с инженера… Не мога да ям!

Марфуткин, преди да почне да яде, дълго рови в джобовете си и търси носната си кърпичка.

— Кърпичката ми е в шубата! А пък аз я търся тука — спомня си той гласно и тръгва към антрето, където са окачени шубите.

От антрето той се връща с блестящи очички и веднага с апетит се нахвърля на точеното.

— Комай не върви да нагъваш сухоежбина, а? — шепне той на отец Евмений. — Иди, отче, в антрето, там в моята шуба има една бутилка… Само гледай по-внимателно да не звъннеш бутилката!

Отец Евмений си спомня, че трябва да заръча нещо на Лука и ситни към антрето.

— Отче! Две думи… тайно! — догонва го Дворнягин..

— Каква шуба си купих, господа, случайно! — хвали се Хрумов. — Струва хиляда, а пък аз дадох… няма да повярвате… двеста и петдесет! Само толкова!

При всеки друг случай гостите биха посрещнали това съобщение равнодушно, но сега те изказват учудване и не вярват. Най-сетне всички се натрупват в антрето да видят шубата и я гледат дотогава, докато докторовият Микешка не изнася тайно от антрето пет празни бутилки … Когато поднасят разварената есетра, Марфуткин си спомня, че е забравил табакерата си в шейната, и отива към конюшнята. За да не му е скучно сам, взема със себе си дякона, който тъкмо сега е решил да понагледа коня…

Вечерта същия ден Любов Петровна седи в своята стая и пише писмо на старата си петербургска приятелка:

„Днес, както и миналите години — пише тя между другото, — служихме панихида за покойния. На панихидата бяха всички мои съседи. Хора груби, прости, но какви сърца! Нагостих ги превъзходно, но, разбира се, както и в предишните години, спиртни питиета — нито капка. Откакто той умря от препиване, аз се заклех да установя трезвеност в нашата околия и с това да изкупя неговите грехове. Проповядването на трезвеността започнах от моя дом. Отец Евмений е във възторг от моето начинание и ми помага с думи и дела. Ах, ma chere