Питър Хорн тайно донесе в къщи големи пластинки от специално отляно синьо и сиво поляризирано стъкло. През тях разглеждаше своето „дете“. Но нищо. Пирамидката си оставаше пирамидна, все едно дали чрез рентгенови лъчи или през жълт целофан ще я гледа. Препятствието бе непреодолимо. Хорн постепенно се върна към пиенето.

В началото на февруари стана голямо събитие. Като се върна един ден в къщи, Хорн с ужас забеляза тълпа съседи, насъбрани на поляната пред къщата му. Някои от тях седяха, други стояха прави, трети се разхождаха наоколо със слисани изражения.

Поли развеждаше из двора „детето“.

Беше много пияна. Държеше синята пирамидка за ръка и я разхождаше нагоре-надолу. Не забеляза приземяването на хеликоптера, но пък и не обърна особено внимание на Хорн, като го видя да дотичва.

Един съсед се обърна към него:

— О, мистър Хорн, какво симпатично нещо. Къде го намерихте?

Някой друг се обади:

— Хей, ама вие сте били страшен пътешественик, Хорн. От Южна Америка ли го взехте?

Поли вдигна пирамидката.

— Кажи „татко“! — викаше й тя, опитвайки се да спре погледа на съпруга си.

— Фюиит! — изсвири пирамидната.

— Поли! — извика Питър Хорн.

— Дружелюбно е като куче или котка — обясняваше Поли, развеждайки детето. — О, не, не е опасно. Като бебе е дружелюбно. Съпругът ми го донесе от Афганистан.

Съседите почнаха да се разотиват.

— Чакайте — махна им Поли. — Не искате ли да видите моето бебе? Не е ли просто очарователно!

Той я удари през лицето.

— Моето бебе — изрече тя на пресекулки.

Той я удари още няколко пъти, докато тя престана да повтаря тези думи и колабира. Той я вдигна на ръце и я занесе в къщата. После се върна да вземе Пай, прибра и него и седна да телефонира в Института.

— Доктор Уолкот, Хорн се обажда. Ако може да приготвите екипа. Тази вечер или никога.

Долови колебание. Доктор Уолкот въздъхна.

— Добре. Доведете жена си и детето. Ще се опитаме да уредим нещо.