— От една седмица не съм долавял гласа ти, макар да бяхме постоянно в твоя близост. Днес стигнахме при Бир ел Амват

— Те са двама богати туггар

— Какви имена носят?

— Единият се нарича само Абу ел Хамаил, защото носи два Корана на врата си, а другият се казва Халеф бен Джубар.

— Два хамаила? Значи той е бил два пъти в града на Пророка и е някой много благочестив мъж. Но днес ще трябва да умре, понеже ние се нуждаем от неговите неща. Аллах ще му даде вечен живот, а аз ще му посветя един ихрам

Мъжете не веднъж и дваж бяха провеждали нападение. Те знаеха какво трябва да правят. Освободиха се от своите бели хаици, чийто светлеещ цвят бе затруднил промъкването, и оставиха също огнестрелните си оръжия. Взеха само широките, остри, подобни на кама секакихи. Сетне последваха крачещия напред съюзник към близкия оазис.

Мястото около кладенеца бе засенчено от шубрак египетска акация и оттам името Бир Фетна. Пътниците си бяха построили от носените от камилите пакети нещо като ограждащ вал, във вътрешността на който спяха. Подхранваният от камилски тор огън беше почти пред угасване. След напрегнатата езда всичките спяха здраво. Дори стражът, клечащ в един ъгъл с две копия в ръка, беше задрямал от умора.

Пълната луна тъкмо се бе появила иззад подвижните пясъчни дюни и озаряваше бивака с ярката си южна светлина, при която блясъкът на звездите се губеше. Последни щеше да освети двамата търговци.

Членовете на разбойническия керван се притискаха към земята, от която не можеха да се различат техните полуголи тъмни тела, и нечуто се промъкваха все по-близо. Достигнаха ограждащия вал. Предводителят си избра мястото, където почиваха двамата търговци. Единият лежеше, хъркайки, по гръб, увит в хаика си, другият — на лявата си страна и дори в съня си стискаше здраво пушката. Предводителят се наведе през вала и вдигна оръжието за смъртоносен удар. Този удар очакваха наоколо неговите другари, за да извършат после под ужасяващ вой останалото.