— Тогава защо ние не умеем да го правим? — попита Рандъм.

Дара вдигна рамене.

— Опитвали ли сте някога? По всяка вероятност можете. От друга страна, нищо чудно тази способност да е закърняла във вашето поколение. Не знам. Колкото до мен, аз си имам няколко любими форми, в които се превъплъщавам в моменти на стрес. Израснала съм на място, където това е правило и всъщност понякога дори другата форма е доминиращата. Правя го по рефлекс. Точно това си наблюдавал… в онзи ден.

— Дара — погледнах я аз, — защо си искала нещата, които изброи: информация за семейството, Лабиринта, Фигурите, Амбър? И син?

— Добре — въздъхна тя. — Добре. Вече сигурно са ви известни плановете на Бранд… за унищожаването и новото построяване на Амбър?

— Да.

— В тях се включваше и нашето съгласие и съдействие.

— Както и убийството на Мартин? — попита Рандъм.

— Не — поклати глава Дара. — Ние не знаехме кого възнамерява да използва като… агент.

— А ако знаехте, щяхте ли да го спрете?

— Задаваш хипотетичен въпрос — рече тя. — Отговори си сам. Аз се радвам, че Мартин е още жив. Не мога да кажа нищо повече по този въпрос.

— Добре — кимна Рандъм. — Разкажи за Бранд.

— Той успя да се свърже с нашите водачи по методи, които бе научил от Дуоркин. Бранд имаше амбиции. Той се нуждаеше от знания, от сила. И предложи сделка.

— Какви знания?

— Той, например, не знаеше как да унищожи Лабиринта…

— Значи вие сте отговорни за онова, което направи — заяви Рандъм.

— Щом предпочиташ така да виждаш нещата.

— Предпочитам.

Дара вдигна рамене и погледна към мен.

— Искаш ли да чуеш цялата история?

— Продължавай. — Обърнах се към Рандъм и той кимна.

— На Бранд му бе дадено онова, което искаше, но не му се доверяваха. Страхуваха се, че сдобие ли се веднъж с достатъчно сила, за да промени света както смяташе, той няма да се задоволи да управлява само новия Амбър.