Може би дори още по-далеч. А изглежда малцина разбират колко е деликатно равновесието, за което ви говорих. Аз съм пътувала сред Сенките около Амбър и съм влизала в самия Амбър. Познавам добре и Сенките, които се намират край Хаоса. Срещала съм много хора и съм видяла много неща. После, когато се срещнах с Мартин и поговорих с него, започнах да усещам, че промените, за които ми бе казвано, че са за добро, няма просто да послужат за обновяване на Амбър по вкуса на моите роднини. Те ще превърнат Амбър в обикновено продължение на Царството, а повечето Сенки ще се трансформират така, че да се присъединят към Хаоса. Амбър ще стане остров. Някои от нашите водачи, които още се чувстват обидени от това, че Дуоркин поначало е създал Амбър, действително желаят връщане на старите дни. Пълен хаос, от който възниква всичко. Аз намирам сегашното положение за по-съвършено и искам да го запазя. Целта ми е нито една страна да не постигне победа в нито едни конфликт.

Обърнах се навреме, за да видя как Бенедикт клати глава.

— Значи ти не си на ничия страна — заяви той.

— Предпочитам да смятам, че съм и на двете страни.

— Мартин — обадих се аз, — и ти ли мислиш като нея?

Той кимна.

Рандъм се разсмя.

— Вие двамата? Срещу Амбър и Царството на хаоса взети заедно? Какво се надявате да постигнете? Как възнамерявате да продължите поддържането на това крехко равновесие?

— Ние не сме сами — рече Дара — и планът не е наш.

Пръстите й потънаха в джоба й. Когато ги измъкна, нещо проблесна. Тя го завъртя на светлината. В ръцете й се намираше пръстенът с герб, който служеше за печат на баща ни.

— Откъде взе това? — попита Рандъм.

— Откъде мислиш?

Бенедикт пристъпи към нея и протегна ръка. Дара му подаде пръстена. Той внимателно го заразглежда.

— Наистина е неговият — обяви Бенедикт. — Виждам леките драскотини отзад, които знам отпреди. Защо се намира в теб?

— Първо, за да ви убедя, че действам правилно, като ви предавам неговите нареждания.