— Откъде изобщо се познавате? — попитах аз.

— Срещнах го, когато имаше… неприятности преди известно време — отговори тя. — Всъщност, може да се каже, че му помогнах да се отърве от тях. Това стана след като бях разговаряла с Мартин и бях по-склонна да симпатизирам на Амбър. А и баща ви също е човек, който умее да очарова и убеждава. Тогава реших, че не мога просто да стоя настрана и да го оставя пленник на моя род.

— Знаеш ли как е попаднал в плен?

Дара поклати отрицателно глава.

— Чувала съм само, че Бранд го подлъгал до някаква много отдалечена от Амбър Сянка, където станало възможно да го заловят. Предполагам, че е ставало дума за фалшиво търсене на несъществуващ магически атрибут, способен да възстанови Лабиринта. Той вече съзнава, че единствен Рубина е в състояние да направи това.

— А фактът, че си му помогнала да избяга… как се отрази на отношенията с твоите хора?

— Не особено добре — въздъхна тя. — Временно съм без дом.

— И искаш да си намериш дом тук?

Дара отново се усмихна.

— Зависи как ще се развият събитията. Ако моите хора постигнат своето, ще трябва да се върна там или да остана в каквито Сенки има тогава.

Измъкнах една Фигура и я загледах.

— Ами Мерлин? Къде е той сега?

— С тях — отвърна Дара. — Опасявам се, че вече е техен човек. Той знае потеклото си, но те от дълго време се грижат за възпитанието му. Не знам дали може да бъде спечелен.

Вдигнах Фигурата и се вгледах съсредоточено в нея.

— Няма смисъл — обади се Дара. — Не действа между Амбър и Хаоса.

Спомних си колко трудна беше връзката, когато се намирах в самия край на онова място. Въпреки това, опитах.

Картата в ръцете ми изстина и аз мислено се вмъкнах в нея. Усетих съвсем слабо реагиращо присъствие. Напрегнах се още повече.

— Мерлин, аз съм Коруин. Чуваш ли ме?

Сякаш долових отговор. Той като че ли беше: „Не мога да…“ После всичко свърши. Фигурата загуби студенината си.