— По-спокойно, Кими — прекъсна младока учителят, — правиш грешка, като се изказваш зле за нашите прадеди. Тъкмо в края на ЕРС, в епохата на отмирането на старите принципи за социален живот, науката започнала да става челна сила на обществото. Тогава били разпространени подобни тесногръди, бих казал дори, несправедливи съждения за предшествениците. Нима е трудно да се разбере, че неправилният или неточен аспект на дадено явление ще представлява грешка само в резултат на недобросъвестно или глупаво насочено изследване? А всички останали «грешки» на предшествениците зависят от общото равнище, на което се е намирала в тяхно време науката. Опитайте се да си представите за миг, че откривайки стотици елементарни частици в микросвета, те още не са знаели, че всичко това са само различни аспекти на движението на различните нива на анизотропната структура на пространството и времето.

— Нима? — Кими се изчерви до ушите. Учителят кимна и смутеният младеж продължи, но вече не толкова разпалено:

— Антисветът, черният свят, бил наречен от един учен Тамас по името на океана на бездейната енергия в древноиндийската философия. Във всички отношения той е полярен за нашия свят и затова е абсолютно невъзприемлив за нашите чувства. Съвсем неотдавна със специални прибори, един вид обърнати откъм «опаката» страна спрямо приборите на нашия свят, условно наречен свят Шакти, започнали да напипват външните контури на Тамас. Ние не знаем дали в Тамас съществуват аналогични на нас формации от звезди и планети, въпреки че според законите на диалектическата философия движение на материята трябва да има и там.

— Трудно е да си го представи човек, но колко интересно звучи — «невидимото слънце на Тамас»! — възкликна Рер.

— И невидима планета, населена със също такива, опитващи се да проникнат в бездната на нашия свят същества като нас! — звънна от задната редица гласът на Ивета.

— И цели звездни системи, галактики с минус-гравитация, с отрицателни свойства на полетата там, където у нас те са положителни, с мъртва неподвижност, където у нас цари движение. И изобщо всичко наопаки! — поде Айода, която беше се облегнала на мекия перваз на страничния прозорец.