След два дена последният клас на училище СПШЦ401 весело се настаняваше под прозрачния купол на гигантския вагон на Спиралната железница. Щом влакът набра скорост, на централната пътека излезе Кими и съобщи, че е готов да изнесе реферата си. Чуха се енергични протести. Учениците доказваха, че няма да бъдат достатъчно внимателни — прекалено интересно е да се гледа навън. Учителят помири всички, като ги посъветва да изслушат реферата по средата на пътя, докато влакът прекосява овощния пояс, широк близо четиристотин километра, което ще трае около два часа.

Когато се занизаха безкрайните геометрично правилни редици дървета на мястото на бившата пустинна степ Декана, Кими сложи на пътеката един малък прожекционен апарат и насочи към стената на вагона цветните лъчи на илюстрациите.

Младежът разказваше за откриването на спиралното устройство на Вселената, след което станало възможно решаването на задачата за свръхдалечните междузвездни полети. Биполярният строеж на света бил известен на математиците още през ЕРС, но физиците от онова време усложнили въпроса с наивната си представа за антивеществото.

— Представете си само! — възкликна Кими. — Те смятали, че промяната на повърхностния заряд на частицата променя всички свойства на материята и превръща «нормалното» вещество на нашия свят в антивещество, сблъскването с което уж трябвало да доведе до пълна анихилация на материята! Те се взирали в чернотата на нощното небе, без да могат да обяснят нито нея, нито пък да разберат, че истинският антисвят е до тях, наоколо, черен, непроницаем, неосезаем за приборите, годни за разкриване на нашия, светлия свят…