— Нека си починем още малко, а, Грем?

— Трябва да тръгваме — каза Грем и решително метна раницата на гръб. — Не бива да губим време.

Не искаше да признае това дори пред самия себе си, но го плашеше не опасността, която представляваха светлинките. В сравнение с предишните му мисии сегашното положение беше истинска дреболия. Най-простото беше да остане в къщата и да изчака развоя на събитията. Нещо повече — така трябваше да постъпи, ако се ръководеше единствено от логиката и опита си. Истински го ужасяваше друго — безредието, настъпило в собственото му съзнание. Опитваше се да повярва, че странните сривове в паметта му са дело на светлинките, но нещо неясно му подсказваше, че причината е в самия него.

Беше чувал, че когато полудява, човек не усеща това. Разстроеното съзнание подменя болестните симптоми с чисто външни явления. Можеше ли да се утеши с това, че забелязваше странностите в паметта си?

Двамата с Дебора се спуснаха надолу. Постепенно склонът ставаше по-полегат. От време на иреме излизаха на поляни и равнината се разкриваше пред тях вече съвсем наблизо. Грем се беше ориентирал правилно и когато най-после завършиха спускането, брегът на реката беше досами тях. Гората свършваше изведнъж в края на широката ивица от песъчливи наноси. На места почвата беше издигната над пясъка и от нея се показваха оголените от пролетното пълноводие корени на крайните дървета.

Мисълта, че трябва да бърза, не беше изоставила Грем. Той хвърли раницата на пясъка и измъкна отвътре микровибрационния резач. Прегледа комплекта от инструменти. Остриетата бяха твърде малки, за да ги използува за рязане на дървета. Но за тази цел имаше друго приспособление.

Няколко минути по-късно той бе избрал първото дърво и омота около него тънката метална нишка, свързана с вибратора и с допълнителната дръжка. Натисна с палец червения бутон и инструментът в ръката му се затресе със ситна, едва доловима вибрация. Грем отстъпи назад и бавно започна да тегли. Нишката потъна в дънера почти без съпротивление, преряза го и излезе от другата страна. Дървото остана на място си, но когато Грем и Дебора натиснаха, короната се заклати и цялото високо стъбло бавно започна да пада.