— Страх ме е — съвсем открито изхленчи Питър. — Студено ми е, гладен съм и изобщо не разбирам какво става тук.

— Уф, ама че си тъп! — Ханк поклати глава и го изгледа презрително. — Не схващаш ли? Преди три седмици пристигна панаирът. Горе-долу по същото време противното сираче се появява на прага на госпожа Фоли. А нейният син умрял отдавна, в една зимна нощ, и оттогава тя не е на себе си. И изведнъж се появява малкото сираче и започва да й се подмазва.

— Ох — изстена Питър, тресеше се.

— Ела. — Двамата отидоха до предната врата и почукаха с чукчето във форма на лъвска глава.

След малко вратата се отвори и госпожа Фоли погледна навън.

— Влизайте, вир-вода сте — каза тя и ги въведе в коридора. — Какво искате? — Наведе се над тях. Бе висока жена с дантели на едрите гърди, с изпито бледо лице и бяла коса. — Ти си Хенри Уолтърсън, нали?

Ханк кимна и хвърли уплашен поглед към трапезарията; непознатото момче бе вдигнало поглед от чинията си.

— Можем ли да поговорим насаме, госпожо? — И когато госпожа Фоли го погледна донякъде изненадано, Ханк пристъпи напред, затвори вратата към трапезарията и прошепна: — Искаме да ви предупредим за нещо. Свързано е с момчето, което ще живее при вас, сирачето.

В коридора внезапно стана студено. Госпожа Фоли сякаш стана още по-висока и скована.

— Е?

— Той е от панаира и не е никакво момче, а мъж, и смята да живее у вас, докато не научи къде са ви парите, после ще избяга с тях някоя нощ и ще започнат да го издирват, но ще търсят десетгодишно момче и няма да го разпознаят дори когато минава край тях като трийсет и пет годишния господин Кугър! — извика Ханк.