Другите двама просто седяха настрана, готови да измъкнат оръжието и да стрелят при необходимост. Женският персонал на Тайните служби (наричаха ги „секретарки“, но Роджър беше виждал, че носят оръжие) проверяваше Катлийн Даути и другите жени. Дамите бяха претърсвани зад един от параваните с височина до раменете и Роджър можеше да разбере по изражението върху лицето на жена си докъде е стигнало опипването на изучаващите ръце. Дороти не обичаше да бъде докосвана от непознати. Беше време, когато не обичаше въобще да бъде докосвана, камо ли от непознати.

Когато дойде ред на Роджър, той разбра донякъде студения гняв, който беше забелязал върху лицето на жена си. Бяха изключително прецизни. Изследваха ямките под мишниците му. Разхлабиха колана и опипаха бедрата и тестисите му. Измъкнаха цялото съдържание на джобовете му. Носната кърпичка от горния джоб беше разгъната, отърсена и внимателно сгъната, по-добре от преди. Катарамата на колана, а също и ръчният му часовник бяха изследвани под лупа.

Всички членове на групата бяха подложени на същата старателна проверка, дори и директорът, който оглеждаше стаята с демонстративно примирение пред съдбата, докато някакви пръсти разчесваха къдравите косми под мишниците му. Дон Кейман остана единственото изключение, тъй като предвид официалността на случая беше навлякъл расото си и след известен спор, проведен шепнешком, беше отведен в друго помещение, за да го свали.

— Съжалявам, отче — извини се телохранителят, — но знаеш как стоят нещата.

Дон сви рамене, последва мъжа и след малко се върна леко разтревожен. Роджър също започна да се притеснява. Би било разумно, мислеше си, ако претърсените веднага ги пращаха при психиатрите. В края на краищата, това бяха все хора с високо положение и тяхното време беше скъпоценно. Но секретните служби си имаха своя система и работеха поетапно. Първата тройка беше препратена към специално подготвеното за интервюта помещение, едва след като претърсването беше приключило напълно.