— Може би известно страхопочитание — отвърна Роджър, събирайки нещата си.

— Това е естествено. Гласувахте ли за Даш?

— Разбира се — но чакайте, по дяволите, това не е ваша работа!

— Правилно, доктор Торауей. Сега можете да се върнете в залата за брифинг.

Всъщност той не се върна в същата стая, а беше заведен в една от по-малките зали за конференции. Почти веднага към него се присъедини Катлийн Даути. Бяха работили заедно две години и половина, но тя все още се държеше официално.

— Като че ли минахме, мистър доктор полковник Торауей, сър. — Очите й както обикновено се фокусираха в точка над лявото му рамо, а димът от цигарата закриваше лицето й. — О, ето и нещо за пийване. — Тя се пресегна през него.

Сервитьор в ливрея — не, напомни си Роджър, човек на Тайните служби, облечен в униформата на сервитьор — беше застанал до тях с поднос питиета. Роджър си взе уиски и сода, а специалистката по протезиране пое малка чаша сухо шери.

— Трябва непременно да изпиеш всичко — прошепна тя, обръщайки се към рамото му. — Мисля, че слагат нещо вътре.

— Какво нещо?

— Успокоително. Ако не изпиеш всичко, поставят зад гърба ти въоръжен телохранител.

За да я подиграе, Роджър изпи наведнъж уискито си, но се зачуди как човек с нейните страхове и комплекси е могъл да премине толкова лесно през ситото на психиатрите. Петте минути, прекарани с психиатъра, бяха подсилили състоянието на вътрешно самонаблюдение и една част от съзнанието му беше заета с анализи. Защо се чувстваше неловко в присъствието на тази жена? Не само защото изглеждаше неестествена със своето маниерничене. Може би причината се криеше в безкрайното й възхищение от неговия кураж. Той се беше опитал да й обясни, че за да бъдеш космонавт вече не се изисква повече смелост, отколкото да управляваш някое друго въздушно превозно средство и навярно не повече, отколкото да караш такси. Разбира се, за него, като дубльор на Човек плюс съществуваше доста опасност. Но само ако всички от списъка преди него отпаднеха, а това не беше вероятност, за която си струваше да се притеснява. Все пак, тя продължаваше да се отнася към него с почит, която в някои случаи граничеше с обожание, а в други — със съжаление.