Очаквахме много от Роджър Торауей, въпреки че не се различаваше особено от останалите астронавти: прекалено обучен и недостатъчно работил, доста недоволен от това, което ставаше с неговата професия, но с абсолютно нежелание да я замени с каквато и да било друга, поне докато той и другарите му все още имаха шансове отново да станат прочути. Всички астронавти си приличаха — дори и този, който щеше да се превърне в чудовище.
2. Какво искаше президентът
Човекът, превърнат в чудовище, не излизаше от съзнанието на Торауей. Роджър често мислеше за него.
Той седеше в креслото на втория пилот, на двадесет и четири хиляди метра над Канзас, и наблюдаваше трепкащата точка върху екрана на радара.
— По дяволите — изруга пилотът. Сигналът беше от съветски „Конкордски III“; техният CB-5 се състезаваше с него, откакто бяха го засекли над язовира „Гарисън“.
Торауей се захили и отпусна малко педала. Скоростта им намаля и сигналът от „Конкордски“ мигновено набра преднина.
— Губим го — начумерено отбеляза пилотът. — Къде смятате, че отива? Може би към Венецуела?
— По-добре да се замислим какво огромно количество гориво изразходваме и двамата — отвърна Торауей.
— М-да — пилотът въобще не беше притеснен от факта, че е надхвърлил границата на международното споразумение за 1.5 Мах
— Може би в момента се приземява друга много по-важна персона — това не беше просто предположение от страна на Роджър. Той знаеше много добре коя беше тази личност, а в Съединените щати нямаше по-важен човек от президента.
— Доста добре се справяте със самолета — любезно отбеляза пилотът. — Желаете ли да го приземите, искам да кажа, когато ни разрешат да го направим?