Мъжът сви рамене.
— Улиците са неравни, тълпата е многолюдна и груба. Няма да видите нищо. Но празникът ще продължи до късно вечерта. Тогава шествието ще мине по всички улици. А през август ще има ново шествие. Можете ли да изчакате дотогава?
— Не. Трябва да се грижа за добитъка си. Другата седмица се прибираме у дома.
— Аха. В такъв случай… жена ви може да върви, но внимателно.
— Може ли мъничко да останем тук, скъпи? — попита тя.
Туристът кимна и се огледа.
— Чудно! Не виждам параклис.
— Няма параклис. Няма светец. Засега. Но някой ден… надявам се.
— Какво се е случило тук на този ден преди трийсет и една години?
РАЗКАЗЪТ НА ГРАДИНАРЯ
— Участвали ли сте във Втората световна война?
— Естествено. Във флота. В Тихия океан.
— Но не сте били в Италия, така ли?
— Не. Малкият ми брат беше тук. Под командването на Марк Кларк.
Градинарят кимна, сякаш се взираше в миналото.
— През цялата четирийсет и четвърта Съюзниците напредваха на север в италианския полуостров, от Сицилия към австрийската граница. През цялата година немските войски се биеха и отстъпваха, биеха се и отстъпваха. Беше дълго отстъпление. Отначало бяха съюзници на италианците, но след италианската капитулация станаха окупатори.
— Тук в Тоскана сраженията бяха много ожесточени — продължи той. — Командваше фелдмаршал Кеселринг. Срещу него бяха американците под командването на генерал Кларк, англичаните, командвани от генерал Александър и свободните французи — от генерал Жуен. До началото на юни фронтът в този западен сектор стигна до северната граница на Умбрия и южната на Тоскана. Но местността на юг оттук е пресечена, безкрайни вериги стръмни хълмове, долини със стотици реки и потоци. Пътищата се вият по планинските склонове. Лесно се минират и могат да бъдат обсипани с картечен огън от хребетите. Наблюдатели, разположени по върховете, могат с голяма точност да насочват артилерийския огън. Всички страни даваха много жертви.