
Градинарят помълча малко.
— Сиена се превърна в голям медицински център. Медицинският корпус на Вермахта организира няколко болници, които постоянно бяха пълни. Към края нямаше достатъчно места и се наложи да реквизират няколко манастира. И Съюзниците въпреки това продължаваха да настъпват. Кеселринг заповяда да бъдат евакуирани всички ранени, чието състояние позволява това. Колони германски линейки денонощно се движеха на север. Но някои трябваше да останат. Мнозина умряха от раните си и са погребани в града. За известно време болниците се поизпразниха. До последните десет дни на месеца. Тогава сраженията станаха два пъти повече. През ония последни десет дни пратиха тук един млад немски лекар, току-що завършил университета. Нямаше никакъв опит. Трябваше едновременно да гледа, да се учи и да лекува. Сънят не беше достатъчно, провизиите бяха на изчерпване.
Лятното небе се разтърси от мощен рев — последните редици на шествието бяха излезли на Пиаца дел Кампо. Всички съперничещи си контради обикаляха по веднъж около гигантския хиподрум, покрит с насипан върху калдъръма пясък. Още по-силен вик приветства появата на carroccio, волската каруца със самото палио, заветното знаме, цел на днешното шествие.
— В този сектор беше германската Четиринайсета армия, командвана от генерал Лемелсон. На хартия звучеше чудесно, но много от частите бяха уморени от безкрайните сражения и не им достигаха хора. Основният контингент беше Първи парашутен корпус на генерал Шлем и той хвърли всичко, което имаше, от морето до планините на юг от Сиена. Това беше дясното му крило. Отляво, още по-навътре в страната, изтощената Деветдесета бронирана дивизия се опитваше да задържи американската Първа бронирана на генерал Хармън.
— Точно в центъра на Пета армия на Марк Кларк, срещу самата Сиена, бяха разположени свободните французи на генерал Жуен. От двете му страни бяха неговите Трети алжирски и Втори марокански пехотен полк. Това бяха силите, задържани от немците с петдневни яростни сражения. От двайсет и първи до двайсет и шести юни. После американските танкове пробиха бронираните дивизии и Сиена беше обкръжена, първо от изток, после от запад — от французите.
