— Ти? — попита мъжът удивено. — Как може едно дете да се осмели да поругае оголената глава на един мюсюлманин?

— Ами че не я оголвай! Аз го сторих за отмъщение, защото се казвам Тхар, така да знаеш.

— Тхар? — попита другият неразбиращо.

— Да, Тхар! Не каза ли самият, че правоверният може да оголва главата си само пред бръснаря? А ти я показа и тук на нас. Ей затова те наказах, като изсипах синята мъст в снетото покривало на кратуната ти.

— Нима е възможно подобно нещо? — запита удивено синьоглавият. — Това хлапе говори, че аз трябвало да бъда наказан, не той. Какво ще каже бащата за тоя мискинлък?

Въпросът беше отправен към Мустафа Бустани, ала преди този да съумее да отговори, го стори момчурлякът:

— Ако се нуждаеш от баща, иди доведи твоя. Моя аз не го заемам. Аз съм Гедеон, героят от племето на Манасий. Остани със здраве!

Кимна му с достойнство, излезе с горди крачки от дюкяна, качи се с цялото бойно снаряжение на стоящото вън чуждо магаре и се отдалечи в тръс. Знае се, че ориенталските момчета от най-ранна възраст гледат на магарешкия гръб като на най-добрата площадка за игра. Рядко се намира някое, което не притежава куража да язди.

Мъжът от Карим сега наистина не знаеше какво да мисли. Той зяпаше подир хлапето, без дума да каже.

— Ама това е направо великолепно! — извика жена ми все още през смях.

Нямах време да отговоря. Работата се заплете. На собственика на магарето бе обърнато внимание върху отдалечаването на животното. Той се осведоми кое е било чудато екипираното момче и дойде от съседния дюкян при нас, за да пристъпи към нещата откъм гражданското или наказателното право.

— Кой от вас е Мустафа Бустани! — попита той.

— Аз — отговори приятелят ми, плъзна се от сандъка и се поклони дълбоко.

— Познаваш ли ме?

— Да. Кой не те познава? Ти си Осман Ахир, ферик-пашата на султана. Аллах да те благослови!