Желанието ми е всеки читател да остане с някаква нова информация, искрица любопитство или променено мнение — това в дългосрочен план ще помогне на някое дете, което иначе е щяло да остане незабелязано.

В началото на всяка глава, както и на още няколко места, съм цитирала думите на деца, с които съм общувала. Простотата на техните послания ме вълнува неизмеримо. В много от случаите имам чувството, че Бог, Източникът или Духът говори директно през децата. Те си спомнят.

Когато биват възпитавани добре и насърчавани, Децата на новото време продължават да помнят и успоредно с това споделят с нас удивителни наблюдения и дарби. За съжаление, моят опит показва, че в повечето случаи никой не вярва на поразителните разкрития на тези деца. Те говорят много откровено за онова, което виждат и преживяват, но тъй като са лишени от подкрепа за своите дарби, скоро започват да забравят онова, което са знаели при идването си на Земята. Така постепенно престават да използват дарбите си. Например едно русо и синеоко момиченце, което познавах малко след раждането й, радваше и удивляваше всички, откакто проговори (на много ранна възраст). Сега е на 4 годинки. Ще я нарека Скай (Небе — бел.ред.). Още от съвсем мъничка Скай събира около себе си публика, където и да отиде. Тя е завладяваща личност и привлича всички като магнит. Доскоро, когато хората се съберяха около нея, им говореше за живота, истината и други възвишени неща. Тя е надраснала годините си. Освен това е по-нежна и физически по-съразмерно развита от повечето си връстници. По-късно Скай започна да страни от хората и изобщо престана да споделя пред публика задълбочените си прозрения. Вече не беше жизнерадостна като преди.