Когато я попитаха защо е решила да мълчи, отговорът й беше: «Когато говоря пред тях, хората ми се смеят и това ме обижда. Не искам да ми се подиграват, затова престанах да им говоря». Родителите на Скай са изключително щастливи от нейната надареност и дори я насърчават, но другите най-често я възприемаха като спектакъл, като нещо необичайно, и затова тя прекъсна общуването си с тях. Каква загуба за всички нас! За съжаление, в повечето случаи става така. Ако не получават подходящи грижи, доверие и насърчение, някъде към 5–6 годинки децата издигат около себе си защитни стени от енергия, които блокират информационния поток. Скоро повечето признаци за засилена чувствителност избледняват, вратите към висшето съзнание се затварят и всичко бива забравено. Децата са много чувствителни към това, че са наричани «различни». Какво нелепо изказване от страна на нас, «просветените» и «цивилизованите»! Средството за изграждане на един по-положителен свят ни се дава посредством следващите поколения, а ние дори не го забелязваме. Децата на новото време ни носят ключа към тайните на този живот и отвъд него, а ние залостваме вратата. Какво си мислим, че правим?

Предишните поколения смятаха, че децата трябва да бъдат гледани, а не слушани. Сега повече отвсякога трябва да се вслушваме именно в децата. В траекторията на еволюцията ни като човешки същества Децата на новото време представляват мост към висшето съзнание и, да, дори бъдещето на тази планета. Как ще ги разпознаем? Ще чуем ли онова, което имат да ни кажат? Можем ли да направим този скок, Знаейки, че тези деца могат да ни отведат далеч отвъд сегашните ни схващания за реалността, във вълнуващи нови светове на съзнание и възможности? От нас, като техни покровители, семейства и обгрижващи, зависи да ги забележим и да предприемем съответните действия. Трябва да оставим настрана старите си схващания и да отворим сърцата, умовете и душите си за възможностите, които Децата на новото време имат да споделят с нас.