Но за разлика от Мохамед, упражнявал както политически, тъй и верски авторитет, Исус фактически не е оказвал влияние върху политическите събития нито приживе, нито през последвалото столетие. (Разбира се, и двамата са оказвали силно косвено влияние върху по-далечни политически събития.) Влиянието на Исус се чувства само в етичната и духовната сфера.

Щом Исус е оставил следа най-вече в етичната област, трябва да се запитаме до каква степен етичните му норми са дали отпечатък върху човечеството. Едно от главните Исусови предписания е несъмнено Златното правило: И както искате да постъпват с вас човеците, тъй и вие постъпвайте с тях. Днес то се възприема от повечето хора, християни и нехристияни, като разумно ръководство за морално поведение. Ние може би невинаги постъпваме в съответствие с него, но поне се опитваме да го спазваме. Ако Исус действително беше първоизточникът на този универсално приет принцип, тогава непременно бихме го поставили на първо място в тази книга.

Ала Златното правило е възприето от юдаизма далеч преди Исус. Равинът Хилел, най-именитият през I век пр. Хр., е дал недвусмислен израз на това правило и го е обявил за най-важен принцип на юдаизма. Това понятие е известно не само на западния свят. Китайският философ Конфуций го е провъзгласил още в 500 г. пр. Хр., а се среща и в санскритския епос — „Махабхарата“. Всъщност философията на Златното правило е възприета от почти всички главни вероизповедания.

Това не означава, че Исус няма оригинални мисли върху етиката. Много интересно гледище е представено в Евангелие от Матея (5:43-44): Слушали сте, че бе казано: Обичай ближния си и мрази врага си. А пък аз ви казвам: обичайте враговете си и благославяйте ония, които ви проклинат, добро правете на ония, които ви мразят, и молете се за ония, които ви обиждат и гонят.