А това, че в крайна сметка науката се възражда в Европа, е несъмнено указание, че в европейското културно наследство има нещичко, което благоприятства научното мислене. Но това нещичко е не Христовото учение, а гръцкият рационализъм, намерил типичен израз в работите на Аристотел и Евклид. Заслужава да се отбележи, че модерната наука се е развила не по време на върховенството на църквата и на християнското благочестие, а по самите пети на Ренесанса, период, когато Европа отново проявява интерес към наследството отпреди християнството.

Житието на Исус, както е представено в Новия завет, е познато на повечето читатели, тъй че няма да го повтаряме тук. Но заслужава да отбележим някои неща. Преди всичко, по-голямата част от информацията, с която разполагаме за Исусовия живот, е несигурна. Не знаем дори как е истинското му име. Най-вероятно е било обикновено еврейско име, например Йехошуа (на английски се среща като Джошуа). Не сме сигурни и в годината на раждането му, макар да се предполага, че тя е 6-а пр. н. е. Същото се отнася и за годината на смъртта му. Тя би трябвало да е добре известна на последователите му, но не се знае с положителност днес. Самият Исус не е оставил никакви писания и фактически цялата информация за живота му черпим от Новия завет.

За жалост, евангелията си противоречат в някои пунктове. Например Матей и Лука предават по съвсем различен начин последните Исусови думи; между другото, и двата варианта са почерпани направо от Стария завет.

Не случайно Исус се позовавал на Стария завет; макар и родоначалник на християнството, той е бил правоверен евреин. Неведнъж е посочвано, че в много отношения Исус прилича на староеврейските пророци от Стария завет и е изпитвал тяхното влияние. Подобно на пророците той е бил извънмерно внушителна личност, оставяла дълбоки и трайни впечатления у онези, които са го срещали. Бил е чародей в най-дълбокия и истински смисъл на тази дума.