
В самота той се занимава усилено с проблема за човешкото съществуване. Когато една вечер седи под огромна смоковница, най-после всички части на мозайката отиват на мястото си. Сидхарта прекарва цялата нощ в дълбок размисъл и на сутринта вече е убеден, че е намерил решението, че сега той е Буда, т. е. „просветеният“.
По това време е трийсет и пет годишен. Останалите 45 години от живота си той кръстосва цяла Северна Индия и проповядва новата си философия на всички, които са готови да го слушат. Когато в 483 г. пр. Хр. умира, вече има хиляди последователи. Въпреки че словата му не са записвани, неговите ученици са наизустявали много от предписанията му и те са се предавали на поколенията от човек на човек.
Основното учение на Буда може да се изрази накратко чрез „Четирите благородни истини“, както ги наричат будистите: първо, човешкият живот е поначало нещастен; второ, причината за това нещастие са човешката себичност и алчност; трето, на себичността и алчността на всеки човек може да се сложи край — състоянието, когато всякакви желания и стремежи са премахнати, се нарича нирвана (буквално „угасване“); четвърто, начинът да се избегнат себичността и алчността е тъй нареченият „Осмократен път“: правилни възгледи, правилни мисли, правилна реч, правилна дейност, правилно препитание, правилни усилия, правилна грижа и правилно съзерцание. Можем да добавим, че будизмът е отворен за всички независимо от расата и че (за разлика от индуизма) той не признава кастовите различия.
