Известно време след смъртта на Гаутама новата религия се разпространява бавно. През III век пр. Хр. знаменитият индийски император Ашока прегръща будизма. Това обстоятелство води до бързото разширение на будисткото учение и влияние в Индия и в съседните страни. На юг будизмът се разпространява в Цейлон, а на изток в Бирма. Оттам прониква в цяла Югоизточна Азия, стига до Малайзия и до днешна Индонезия. Той тръгва и на север — чак в Тибет, и на северозапад — в Афганистан и Средна Азия. Стига до Китай, където печели много последователи, а оттам прониква в Корея и Япония.

В самата Индия новата вяра започва да търпи упадък към 500 г. и почти изчезва около 1200 г. От друга страна, в Китай и Япония будизмът остава една от основните религии. В Тибет и Югоизточна Азия той е главното вероизповедание в течение на много векове.

Учението на Буда оставя писмена едва няколко века след смъртта на създателя си и естествено последователите му се разпадат на различни секти. Двете главни направления на будизма са хинаяна, което преобладава в Южна Азия, а западните учени го смятат за най-близко до първоначалното учение на Буда, и махаяна, което пък преобладава в Тибет, Китай и, най-общо казано, в Северна Азия.

Като създател на една от най-разпространените религии в света Буда явно заслужава едно от челните места в тази книга. Тъй като в света има около 200 милиона будисти в сравнение с над 500 милиона мюсюлмани и около един милиард християни, ясно е, че Буда е оказал въздействие на по-малко хора, отколкото Мохамед или Исус. Обаче разликата в числеността може да се окаже подвеждаща. Една от причините за отмирането на будизма в Индия е индуизмът, възприел много будистки идеи и принципи. Освен това в Китай са много хората, които не се наричат будисти, но са силно повлияни от тази философия.