Апостол Павел, по-млад съвременник на Исус, става най-ревностният привърженик на новата вяра — християнството. Неговото въздействие върху християнското богословие се оказа по-трайно и с по-далечен обсег от това на всички християнски хроникьори и мислители.

Павел, известен също като Савел, е роден в Тарс, град в Киликия (днешна Турция), няколко години след началото на християнското летоброене. Римски гражданин, той е от еврейски произход. На младини е изучавал староеврейски и е получил цялостно еврейско обучение. Научил се също да майстори шатри. Като младеж отива в Ерусалим, където се учи при именития еврейски равин Гамалиел. Макар Павел да е бил в Ерусалим по едно и също време с Христос, съмнително е дали двамата изобщо са се срещали някога.

След смъртта на Исус ранните християни били смятани за еретици и били преследвани. Известно време самият Павел участвал в тези преследвания. Но при едно пътуване от Ерусалим за Дамаск му се явил Христос и му проговорил, след което той приема новата вяра. Това е повратна точка в живота му. Някогашният върл противник на християнството става негов най-ревностен и най-влиятелен разпространител.

Животът на Павел преминава в размисъл, в писания за новата вяра и в привличане на нови нейни привърженици. По време на мисионерската си дейност той пътува надлъж и нашир из Мала Азия, Гърция, Сирия и Палестина. В проповедите си пред евреите Павел няма такъв успех, какъвто имали други ранни християни. Всъщност държането му често предизвиквало силен антагонизъм и на няколко пъти дори животът му бил застрашен. Но когато не проповядвал пред евреи, Павел се радвал на такъв успех, че започнали да го наричат Апостол на езичниците. Няма друг, който да е изиграл толкова голяма роля в разпространението на християнството.