След дълги, наситени с проповеди обиколки в източната част на Римската империя, Павел се завръща в Ерусалим. Там е арестуван, а след това изпратен в Рим на съд. Не е ясно как е завършил този съд и дали изобщо той е напуснал Рим. Но в края на краищата (най-вероятно около 64 г.) той бива умъртвен близо до Рим.

Огромното влияние на Павел върху развитието на християнството се корени в три неща: 1) големия му успех като мисионер; 2) неговите писания, които съставят съществена част от Новия завет; 3) ролята му в разработката на християнското богословие.

От двайсет и седемте книги на Новия завет най-малко четиринайсет се приписват на Павел. И макар някои съвременни изследователи да са на мнение, че четири-пет от тях са писани от други автори, ясно е, че Павел е най-значителният сред авторите на Новия завет.

Неговото въздействие върху християнското богословие е неизмеримо. Идеите му включват следното: Исус е не само вдъхновен пророк в човешки образ, но наистина има божествен произход. Христос умира заради нашите грехове, които може да ни бъдат простени благодарение на неговите страдания. Човек не е в състояние да постигне спасение, като се опитва да спазва предписанията на Библията, а само като приема Христос; и обратно, приемаш ли Христос, греховете ти ще бъдат опростени. На Павел принадлежи учението за първородния грях (вж. Послание към римляните 5:12-19).

Тъй като само подчинението на закона не може да донесе спасение, Павел настоява, че не е нужно новопокръстените християни да спазват еврейските предписания за храната или обредите от Мойсеевото законодателство и че дори е излишно да се обрязват. Неколцина от раннохристиянските водачи изказвали решително несъгласие с него по този въпрос и ако възгледите им бяха надделели, много е съмнително дали християнството щеше да се разпространи толкова бързо из цялата Римска империя.