Алберт Айнщайн, най-великият учен на XX век и един от най-големите умове на всички времена, е известен най-вече с теорията си за относителността. Всъщност това са две теории: специална теория за относителността, формулирана в 1905 г., и обща теория за относителността, формулирана в 1915-а, която може да се нарече по-сполучливо Айнщайнов закон за гравитацията. И двете са много сложни, тъй че няма да се опитваме да ги обясняваме тук, но се налагат някои бележки за специалната теория.

„Всичко е относително“ — това е позната максима. Но Айнщайновата теория не е повторение на тази банална философска мисъл, а точна математическа формула за съотношението между научни величини. Ясно е, че субективното възприемане на времето и пространството зависи от човека. Преди Айнщайн обаче се смятало, че зад субективните възприятия стоят реални разстояния и абсолютно време, които могат да бъдат обективно измерени с точни уреди. Айнщайновата теория внася коренна промяна в научната мисъл, като отхвърля изобщо съществуването на абсолютно време. Следният пример ще покаже колко радикално е променила неговата теория представите ни за време и пространство.

Да вземем един космолет — X, който се отдалечава от Земята със скорост 100 000 км в секунда. Скоростта му се измерва и в самия космолет, и на Земята, и измерванията съвпадат. Междувременно, друг космолет — Y, лети в посоката на X, само че с много по-висока скорост. Ако на Земята измерят скоростта на космолета Y, ще установят, че той се отдалечава със 180 000 километра в секунда. Измерванията на самия космолет Y отбелязват същата скорост.

Тъй като двата космолета се движат в една и съща посока, на пръв поглед разликата в скоростта им е 80 000 километра в секунда и по-бързият космолет се отдалечава от по-бавния с такава скорост.

Обаче според Айнщайновата теория измерванията от двата космолета, които напълно съвпадат, показват, че разстоянието между тях се увеличава със скорост 100 000 километра в секунда, а не с 80 000.