Този резултат изглежда направо абсурден и читателят може да допусне, че тук има някаква словесна игра или че някаква съществена част от задачата е пропусната. Нищо подобно. Резултатът не е свързан с някакви особености в конструкцията на космолета, нито със силите, които го движат. Той не се дължи и на някакви грешки в измерванията или на дефекти в измервателните уреди. Изобщо тук няма никакъв трик. Според Айнщайн посоченият резултат (който лесно може да бъде изведен от неговата формула за скоростите) е последица единствено от основната характеристика на времето и пространството.

Всичко това може да изглежда прекалено теоретично и наистина години наред мнозина са отхвърляли теорията за относителността като „кула от слонова кост“, която няма никакво практическо значение. Ала никой не е допускал такава грешка след 1945 г., когато над Хирошима и Нагасаки бяха хвърлени атомни бомби. Един от изводите от Айнщайновата теория за относителността е, че материята и енергията са в известен смисъл еквивалентни и съотношението между тях се изразява чрез формулата E = mc², където Е е енергията, m — масата, а c- скоростта на светлината. И тъй като c (300 000 км/с) е много голямо число, c² (т. е., c × c) е чудовищно голямо. От това следва, че дори частичното превръщане на малко количество материя ще освободи страхотно количество енергия.

Невъзможно е, разбира се, да се конструира атомна бомба или атомна електроцентрала само с помощта на формулата E = mc². Не бива да се забравя, че още много хора са играли важна роля в създаването на атомната енергия; обаче значението на Айнщайновия принос е безспорно. Освен това именно в писмото на Айнщайн до президента Рузвелт в 1939 г. се посочва възможността да се създаде атомно оръжие и се подчертава колко е важно САЩ да го направят преди германците. Това писмо помага да се роди т. нар. „Проект Манхатън“, който довежда до разработването на първата атомна бомба.