Като юноша майка му го маха от училището с надеждата, че може да стане преуспяващ фермер. За щастие се убеждава, че заложбите му се крият другаде и на осемнайсет години той постъпва в Кеймбриджкия университет. Там усвоява бързо тогавашната наука и математика и скоро започва свои собствени самостоятелни изследвания. Между двайсет и първата си и двайсет и седмата си година Нютън поставя основите на научни теории, които по-късно донасят коренни промени в света.

Средата на XVII век е период на невиждан научен подем. Откритието на телескопа около началото на века е преобразило изцяло астрономическите изследвания. Английският философ Франсиз Бейкън и френският Рене Декарт приканват учените в цяла Европа да не разчитат повече на авторитета на Аристотел и да започнат свои самостоятелни експерименти и наблюдения. Великият Нютън прилага в практиката това, за което са настоявали Бейкън и Декарт. Неговите астрономически наблюдения и използването на новоизнамерения телескоп внасят коренни промени в астрономията, а експериментите му в механиката довеждат до формулирането на първия Нютънов закон за движението.

Други големи учени като Уилям Харви, открил кръвообращението, и Йоханес Кеплер, формулирал законите за движението на планетите около Слънцето, внасят нова, съществена информация в научната общност. Ала чистата наука е предимно забавление за хора на умствения труд и още няма никакви доказателства, че, приложена в техниката, може да промени коренно цялото битие на людете, както е предвиждал Франсиз Бейкън.

Макар Коперник и Галилей да са отхвърлили някои от погрешните схващания на древната наука и да са допринесли за по-доброто разбиране на Вселената, все още не са формулирани последователни принципи, които да превърнат този сбор от наглед несвързани помежду си факти в единна теория, която да прави възможни научните предвиждания. Едва Айзък Нютън създава тази единна теория и поставя модерната наука на пътя, който тя следва неизменно оттогава насам.