Нютън никога не е имал особено желание да публикува своите резултати и въпреки че към 1669-а вече е формулирал основните идеи на повечето свои открития, много от теориите му са публикувани доста по-късно. Първото му откритие, видяло бял свят, е основоположният му труд за естеството на светлината. След поредица от старателни експерименти Нютън открива, че обикновената бяла светлина е съчетание от всичките цветове на дъгата. Освен това той анализира внимателно резултатите от законите за отражението и рефракцията на светлината. Така в 1668 г. създава и фактически построява първия огледален телескоп, телескопа рефлектор, който и до днес се използва в повечето големи астрономически обсерватории. Двайсет и девет годишен, Нютън представя пред Британското кралско дружество тези открития заедно с резултатите от много други свои експерименти в оптиката.

Дори само те биха му осигурили място в тази класация; но са доста по-маловажни от постиженията му в чистата математика и механиката. Главният негов принос в математиката е откриването на интегралното смятане, до което е стигнал, когато навярно е бил двайсет и три — двайсет и четири годишен. Това най-важно постижение в модерната математика е не само зърното, от което покълва значителна част от съвременната математическа теория, а и солиден инструмент, без който последвалият напредък на съвременната наука би бил невъзможен. Нищо друго да не беше открил Нютън, само интегралното смятане би му осигурило едно от челните места в тази класация. Но най-важните Нютънови успехи са в областта на механиката — науката, която обяснява движението на материалните тела. Галилей е открил първия закон за движението, който обяснява движението на телата под въздействието на външни сили. На практика, разбира се, всички тела изпитват подобно влияние и най-същественият въпрос в механиката е как те се движат под въздействието на външни сили. Този проблем е разрешен от Нютън в прочутия му втори закон за движението, който с основание се смята за основния в класическата физика.