Пилотът е мъж и докато самолетът прави вираж, зървам само непознатия му профил. Златна обица ли беше това на лявото му ухо?

Самолетът си отива в посоката, от която е дошъл. Не се връща повече.

Разтърсена съм. Някой е прелетял тук с единствената цел да ме види. Как ме е намерил? И какво иска? Ако е това, от което най-много се страхувам, то ъгълът на нападение е съвсем различен от всичко, което бях очаквала.

Стискам ръката си в юмрук и тихо изругавам. Неподготвена съм. Нима такава ще бъде историята на целия ми живот? Винаги готова за погрешен ход в правилното време? Винаги пренебрегваща това, което е най-важно?

Като Кендра?

Тя е под моя защита и е една от причините да съм тук. Ако успея в това си начинание, ще съм изпълнила поне част от задълженията си към нея. Дори ако тя никога не научи, никога не разбере…

Изтласквам от съзнанието си всички мисли за дъщеря си. Само ако той подозираше…

Настоящето. Да се върна в настоящето. Да не пилея енергия за миналото. Стоя на четвъртата станция от моето поклонение и някой ми взима мярката. На третата станция един епигон се опита да се материализира. Взех изключителни мерки при завръщането си в Япония. Тук съм с фалшиви документи, пътувам под чуждо име. Годините донякъде са променили вида ми, а и аз им помогнах, като направих косата и тена си по-тъмни, изоставих привичните си предпочитания в облеклото, промених говора си, походката си, навиците си да се храня — всички неща, които за мен бяха по-лесни от много други поради опита ми от миналото. Миналото… Отново то, дявол да го вземе! Би ли могло то да работи срещу мен дори по този въпрос? По дяволите миналото! Епигон и вероятно човек, толкова близо един до друг. Да, обикновено съм параноичка, при това от много години — с основание. Не мога да позволя обаче този факт да повлияе на преценките ми сега. Трябва да мисля ясно.