Сега, когато пневматичният влак го подрусваше из мъртвите подземия на града, той си спомни ужасната логика на това сито, сведе очи и видя, че държи Библията разтворена. Във вагона имаше хора, но той стискаше книгата в ръце и му хрумна нелепата мисъл: ако четеш бързо и прочетеш всичко, може би част от пясъка ще се задържи в ситото. Но той четеше, а думите изчезваха и той си мислеше: след няколко часа ще дойде Бийти и ще трябва да му предам книгата. Затова нито едно изречение не трябва да ми убегне, трябва да запомня всеки ред. Ще си наложа да го направя.

Той стисна книгата в ръцете си.

Затръбиха тромпети:

— Паста за зъби ДЕНАМ!

„Млъкни — помисли си Монтег. — Мисли за лилиите в полето!“

— Паста за зъби ДЕНАМ!

„Те са безгрижни…“

— Пастата за зъби…

„Мисли за лилиите в полето, млъкни, млъкни!“

— ДЕНАМ!

Той пак разтвори книгата и започна трескаво да прелиства страниците й и да ги опипва, като че ли беше сляп, а очите му, без да премигват, се втренчваха във формата на отделните букви.

— ДЕНАМ! Пише се Д-Е-Н…

„Безгрижни са и…“

Яростен шепот на горещ пясък, преминаващ през празно сито.

— Само ДЕНАМ!

„Мисли за лилиите, лилиите, лилиите…“

— ДЕНАМ дезинфекцира!

„Млъкни! Млъкни! Млъкни!“ — това бе такава отчаяна молба, такъв ужасяващ вик, че без да усети, Монтег се бе изправил, а смаяните пътници в шумния вагон го гледаха с недоумение и се отдръпваха встрани от този човек с разтворена книга в ръка, с безумно, подпухнало лице, с пресъхнали устни, които се движеха безмълвно. Същите тези хора, които само преди секунда седяха и отмерваха с крак ритъма: „Зъб-на па-ста «Де-нам»! Чу-ден зъ-бен крем «Де-нам», «Де-нам»! Па-ста, па-ста — па-ста“, едно, две — едно, две, три — едно, две, три — едно, две, три. Същите хора, чиито устни беззвучно произнасяха думите: „Зъбна паста ДЕНАМ“. И сякаш да си отмъсти, радиото на влака избълва върху Монтег лавина от музика, изпълнявана върху олово, мед, сребро, хром и пиринч. Трясъкът принуди хората да се смирят; те не избягаха; нямаше къде да бягат. Огромният пневматичен влак потъна в своята подземна шахта.



63 из 141