— Пастата за зъби ДЕНАМ — със затворени очи каза Монтег. — А оттук нататък какво ще правим? Книгите ще ни помогнат ли?

— Само ако ни бъде предоставено третото нещо, от което се нуждаем. Както казах, първото нещо е качеството на нашите познания. Второто — необходимото свободно време, за да ги усвоим. Третото — това е правото да действуваме въз основа на онова, което сме научили от взаимодействието между първите две неща. А на мен не ми се вярва, че един много стар човек и един сърдит пожарникар биха могли толкова късно да направят нещо по този въпрос…

— Аз мога да се снабдя с книги.

— Много е рисковано.

— В това всъщност се крие красотата на смъртта: когато няма какво да губиш, поемаш всякакъв риск.

— Ето, че казахте нещо интересно — засмя се Фейбър, — при това без да сте го прочели някъде.

— А в книгите има ли такива неща? Аз просто го казах така, без да се замислям!

— Толкова по-добре! Това значи, че не сте го измислили заради мен или заради някой друг, дори не и заради самия себе си.

Монтег се наведе напред.

— Днес следобед си помислих: ако наистина се окаже, че книгите са ценни, ние бихме могли да намерим печатарска машина и да отпечатваме по няколко екземпляра…

— Ние?

— Вие и аз.

— О, не! — Фейбър се изправи.

— Но позволете ми поне да ви разкрия моя план…

— Ако настоявате да ми го разкриете, ще трябва да ви помоля да си отидете.

— Но това не ви ли интересува?

— Не, ако ще ми говорите неща, заради които биха могли да ме изгорят. Бих ви изслушал единствено ако предложите някакво средство да бъде унищожена самата институция на пожарните станции. Например, ако предложите да отпечатваме книги и да намерим начин да ги скрием в домовете на пожарникарите из цялата страна, за да посеем семената на съмнението сред тези подпалвачи. Вижте, тогава ще ви кажа браво!