— Въпреки голямото ми уважение към господин Рансъм и неговото шоу — колкото и малко от неговите предавания да съм слушала, — ако някога реши да се захване с по-значими теми като реалния живот и връзките, може би бих могла да му помогна.

Козината на вълка слегна и той възпроизведе усмивка. Спря да яде, взе бележника си и започна да записва.

Оливия знаеше кога да си тръгне. Като преметна чантата си през рамо, тя благодари на домакина си за обяда, бутна стола си назад и стана. Преди да тръгне, застана с ръце на облегалката на стола, кимна към бележника и касетофона и дари репортера с най-блестящата си усмивка.

— Чувствайте се свободен да ме цитирате.

— Слушате „Мъжки разговор“, където един мъж може да се чувства като мъж. Часът е двайсет и три, денят — петък, което означава, че днешният разговор е без тема и без правила. Обадете се на телефон 1–555 — за мъжки разговор. Винаги имам мнение. Това ни е присъщо.

След като изключи микрофона си, Мат Рансъм се облегна назад на стола, опъна дългите си крака на масата пред себе си и сключи ръце зад врата си, докато чакаше да изтече петминутната рекламна пауза. В оставащия час до полунощ радиостанцията беше почти празна — точно както обичаше той.

Две минути по-късно метна минибаскетболната топка в коша, закрепен на стената, и се усмихна, когато уцели. Следващата я хвърли с лявата ръка, а по-следващата със затворели очи.

Доволен, той взе чашата с хладко кафе по-скоро по силата на навика, отколкото заради нуждата от кофеин. Мат бе нощна птица, открай време беше, и предпочиташе да работи нощем, когато всичко бе някак по-лежерно и по-небрежно.

В оставащата една минута до ефир той нахвърля няколко бележки по темата за следващото предаване в понеделник и се замисли за снощното шоу. Започна с въпроса „Защо мъжете и жените не могат да си поделят дистанционното за телевизора?“, като планираше да мине направо към обсъждане на основните разлики между двата пола — тема, идеално пасваща на неговия тип хумор.