Вместо това шоуто се изроди в оплюване на семейната психотерапия, което предизвика язвителната оценка на друг слушател за психотерапията като цяло, което от своя страна доведе накрая до темата за самата доктор Оливия Мур.

Дори той, който обикновено не се затрудняваше да следва потока на мисли на слушателите си, се изненада колко бързо се завъртя в обръщение името й и колко разпалени бяха слушателите му, предимно мъже, при споменаването му. На висок тон изразяваха несъгласието си с проженската й позиция и оплюването на мъжете, което често й се случваше и някак си те като че ли не можеха да се сдържат.

За себе си бе със съвсем чиста съвест, че не той повдигна темата за сексуалния живот на Оливия или за предполагаемата липса на такъв. Но щом веднъж темата бе повдигната, му коства доста усилия, докато я смени. Самият той се почувства в известен смисъл малко неловко от грубите шеги и злостните нападки.

Не му стигаше нездравия интерес на слушателите към доктор Мур, ами на всичкото отгоре се опитваха да го накарат да обсъжда и да парира съветите й. Дори да питаеше и капка уважение или вяра в семейната психотерапия, нямаше интерес да го споделя със слушателите. Работеше в развлекателната индустрия и предаването му беше предназначено да провокира мисленето на слушателите, не да ги лекува.

Десет секунди преди включването в ефир той се облегна назад на стола и се прицели за последно в коша. Кафето имаше вкус на престояло, а ударът му беше неточен. Дигиталният часовник на стената отброи последните секунди и той оповести:

— Слушате „Мъжки разговор“, където мъжът може да бъде мъж. Аз съм Мат Рансъм.

— Здрасти, Мат.

Мат разпозна провлечения гърлен говор на един от редовните си слушатели — шофьор на товарен камион, спечелил прякора си като преден защитник на „Булдозите“ от университета „Джорджия“.