Вина за евентуални грешки относно храната, виното или ра-диоиндустрията нося единствено аз.
Както винаги, трябва да благодаря на сестра ми, Чери Мадсън, на която дължа впечатлението, че съм внимавала в часовете по английски в осми клас. Също искам да благодаря на редактора си, Уенди Макърди, и на помощничката й Ан Бохнър за чудесния начин, по който се справиха с моя ръкопис.
Благодарностите няма да са пълни без специалната ми признателност към моя агент Пам Стриклъп, която сбъдна тази моя писателска мечта.
Понякога се чудя дали жените и мъжете наистина са двете страни на една монета. Може би трябва да живеят в съседство и само от време на време да си ходят на гости.
1
Денят на Оливия Мур започна с един неверен съпруг и оттам нататък вървеше все по на зле.
Този път неверният съпруг не беше нейният. Естествено той не принадлежеше и на жената с нежния гласец на другия край на линията — факт, който Оливия като водеща на „Лив на живо“ по радио Ти Ел Кей се чувстваше задължена да отбележи.
— Човекът си има съпруга, Кларис.
— Да, но…
— Без „но-та“. Нека да обобщим фактите.
Оливия преброи аргументите на пръстите на едната си ръка — нещо, което слушателите й не можеха да видят.
— Никога не си била в дома му и не можеш да го търсиш по телефона вкъщи. Не излизате заедно на обществени места. Никога не е свободен по празниците. Срещите ви винаги са по хотелски стаи.
От другия край на линията се чу подсмърчане.
— Какво ти говори всичко това, Кларис?
Ново подсмърчане.