— Този мъж не е свободен, Кларис, защото е женен. — Тонът на Оливия стана сух. — И освен ако през последната година не си живяла на пустинен остров, знаеш, че аз самата имам известен личен опит в тази област.

Кларис спря да подсмърча за момент и се засмя.

— Най-важното е, че той е женен, ти си нещастна, а съпругатаму вероятно не пасе трева. — Господ й беше свидетел, че тя също не пасеше трева, когато накрая престана да се преструва, че милият, сигурен и надежден Джеймс просто работи до късно.

— Женените мъже не участват в играта. Те са като онези риби — „морски дявол“ — Кларис. Ако имаш лошия късмет да хванеш някоя от тях, длъжна си или да я треснеш в лодката, или да я хвърлиш обратно в морето.

Оливия намести слушалките на ушите си и хвърли бърз поглед през малкото правоъгълно прозорче, което служеше за визуална връзка между студиото и контролната зала. Продуцентката на предаването, в което слушателите се обаждаха за съвети, Даян Лоуи, бе притиснала телефонната слушалка между ухото и рамото си, а пръстите й се стрелкаха по клавиатурата, докато записваше чакащите да разговарят в ефир с Оливия. След всяко име записваше накратко за какво се обажда слушателят или слушателката.

Мониторът пред Оливия показваше, че четири слушателки очакват включване и две от тях са съгласни със съвета й към Кларис. Другите две, които никога не се бяха омъжвали за „морски дявол“, нито бяха имали нещастието да излизат с такъв мъж, бяха на мнение, че Кларис просто трябва да укроти топката.

Оливия забарабани по плота пред себе си и се запита с колко ли „Клариси“ се бе срещал бившият й съпруг. Стотици, ако се вярваше на жълтата преса. Накрая, разбира се, точната бройка едва ли имаше някакво значение. Една или милион, простъпката се бе превърнала в рецидив и умисълът бе единствено в нейна вреда.

Оливия седна с изправен гръб и зададе въпроса, който се въртеше в главата й:

— Даваш ли си сметка, че приятелят ти е единственият във вашата връзка, който се забавлява?