– А подаръка ми забрави ли? – подкачи го Алекс.

– Вече си голям за подаръци.

– Аз ти донесох подарък за твоя рожден ден. Ти голям ли си?

Изражението на дядо му стана още по-намусено.

– И какво да правя с… с каквото е там.

– Кафе.

– И кафеварката ми прави кафе.

– Ама е гадно.

Старецът го заплаши с пръст.

– Това, че нещо е старо, не го прави неизползваемо. Новите вещи не са непременно по-добри. Всъщност повечето са доста по-зле.

Алекс се приведе леко и повдигна вежда.

– Пробва ли поне веднъж машината за кафе, която ти подарих?

Бен прибра пръста си.

– Какво искаш за рождения си ден?

– Нямам представа – сви рамене Алекс. – Просто си мислех, че ще си ми приготвил подарък. Не че имам конкретно нужда от нещо…

– Ето, видя ли. И на мен не ми трябваше машина за кафе. Можеше хем да си спестиш парите, хем да си вземеш нещо за себе си.

– Подаръкът е израз на уважение. Знак за обич.

– Че аз и бездруго знам, че ме обичаш. Какво означава да не обичаш?

Алекс не можа да сдържи усмивката си, докато се отпускаше на втория висок стол.

– Забавен начин да ме накараш да не мисля за майка ми на рождения ми ден.

Тутакси съжали за думите си. Звучеше недостойно дори само да си помисли, че би могъл да иска да забрави за майка си на рождения си ден.

Бен, със застинала между зъбите усмивка, се съсредоточи върху работата си и взе парченце припой.

– Приеми, че това е моят подарък.

Алекс проследи тънката струйка дим, извила се над дядо му, докато запояваше метална тръбичка към тенекиен капак.

– Какво майсториш.

– Екстрактор.

– Какво ще извличаш с него?

– Есенция.

– Каква по-точно?

– Понякога си голяма напаст, Алекс, знаеш ли? – избухна Бен.

Алекс помръдна рамо.

– Просто ми стана любопитно. – Продължи да наблюдава мълчаливо как калаеното парченце се превърна в локвичка метал и затрептя в единия край на тръбичката.