– Любопитството докарва само проблеми – заключи едва чуто дядо му.

Алекс извърна глава.

– Помня мама да казваше, преди да се разболее… че дължа любопитството си на теб.

– Тогава ти беше дете. Децата са любопитни.

– Ти не си дете, Бен. Да живееш означава да си любопитен, нали така? Ти винаги си бил любопитен.

В тишината на избата единственият звук бе цъкането на пластмасовата опашка на черната котка, която отмерваше всяка отминала секунда на циферблата на корема й. Все така приведен над плота, Бен премести тъмните си очи върху внука си.

– Има неща на тоя свят, към които си струва да си любопитен – рече с тайнствен глас. – Това, което не ти звучи логично, не е такова, каквото изглежда. Затова те възпитавах по този начин – за да си подготвен.

Алекс усети как между раменете му пропълзява тръпка. Смразяващият тон на дядо му беше като едва открехнат проход – вход към места, които Алекс изобщо не искаше да си представя. Те определено не водеха в царството на леконравното смайване, което обичайно присъстваше в живота на Бен. По-скоро бяха обратната страна на всичко това, която му се показваше само по време на уроци.

Алекс съзнаваше ясно, че колкото и да си човърка, дядо му всъщност нищо не майстори. Поне не в обичайния смисъл на думата. Никога не бе сковавал къщичка за птици или поправял панта на врата, никога не бе правил апликации от метал.

– Каква есенция ще извличаш?

Старецът се усмихна загадъчно.

– Е, кой знае, Александър, кой ли знае, наистина?

– Все трябва да си наясно какво се опитваш да направиш.

– Да се опитваш и да направиш са две отделни неща – пророни Бен. Хвърли поглед през рамо и смени темата. – Е, какво искаш за рождения си ден?

– Как ти звучи нов стартер за джипа ми. – Устата на Алекс се разкриви в недоволна гримаса. – Не всичко старо е толкова страхотно. Жените не се впечатляват особено от мъж, чийто джип не пали в половината от случаите. Предпочитат да излизат с някой, който наистина има кола.