– Аха – кимна като че на себе си старецът.

Алекс осъзна, че без да ще, е отговорил на въпроса, който избягваше, откак прекрачи вратата на Бен. Сети се, че не върна обаждането на Бетани. Всъщност навярно бе по-скоро поради желание да го отложи във времето, отколкото от разсеяност.

– Все едно – облегна се на тезгяха Алекс, – не е мой тип.

– Тоест искаш да кажеш, че според нея си твърде… любопитен? – Бен се засмя на собствената си шега.

Алекс го стрелна с намръщен поглед.

– Не, искам да кажа, че тя предпочита да се мотае по клубовете с питие в ръка, отколкото да прави нещо смислено с живота си. Всъщност имаше идея да ме напие на рождения ми ден. Животът не е само купон.

– Така ли? А какво е? – опипа внимателно почвата Бен.

– Не знам – въздъхна Алекс, уморен от темата. Изсули се от високия стол. – Май е по-добре да вървя.

– Друга среща?

– Аха. С едно гробище за автомобили, за да се опитам да си намеря стартер, дето да върши работа.

Сигурно ако можеше пак да види онази чудата дама и ако черокито му запалеше, би могъл да я покани да покарат извън града. Знаеше някои красиви пътчета между възвишенията.

Обходи спомена си за жената, как само вървеше из „Риджънт Сентър“, все едно там й е мястото, и отхвърли идеята си за излет като нереалистична.

– Трябва да си купиш нова кола, Алекс. Ще ти върши далеч повече работа.

– Кажи го на сметката ми. В галерията не са продали нито една картина вече месец.

– Трябват ли ти пари за кола? Бих могъл да помогна… предвид, че ти е рожден ден…

Алекс направи кисела физиономия.

– Бен, имаш ли представа колко струва една нова кола? Добре се справям, просто не изкарвам чак толкова пари.

Алекс знаеше, че дядо му също няма пари.

Бен се почеса по хлътналата буза.

– Аз пък си мисля, че имаш достатъчно, за да си купиш всяка нова кола, която си пожелаеш.