Бен махна с ръка.

– Да, да. Прехвърляне на имоти. Задействат ли се нещата, ще станеш собственик на земя.

– На земя?

– На доста земя, ако трябва да съм точен.

Изведнъж в главата на Алекс закипяха толкова много въпроси, че изгуби способността си да мисли ясно.

– Какво искаш да кажеш, какво означава това, че ще стана собственик на земя? Каква земя? От къде на къде? Чия земя? И защо точно на двайсет и седмия ми рожден ден?

Бен замлъкна, челото му се присви.

– Предполагам, че е заради седмицата. Както споменах, и майка ти е получила същото точно на двайсет и седмия си рожден ден – защото баща ти е починал, преди да навърши двайсет и седем, когато би трябвало да го получи той. Така че, струва ми се, разковничето е в седмицата.

– Значи земята отива при майка ми, а защо сега да е моя?

Бен потупа тестето документи, оставени на плота.

– След смъртта на баща ти би трябвало да я получи Хелън, но на практика не можеше да й бъде прехвърлена.

– И защо?

Дядо му снижи глас и се надвеси към него.

– Защото я обявиха за душевноболна.

Тишината се проточи, докато Бен я остави да откънти, преди да продължи.

– Според условията в това завещание човекът, който ще получи земята, трябва да е в добро душевно здраве. Майка ти бе обявена за душевноболна, поради което я вкараха в онази институция. В завещанието има параграф, който изрично отбелязва, че ако наследникът не е в състояние да поеме собствеността над имота поради смърт или душевно заболяване, земята остава безстопанствена, докато следващият наследник не навърши двайсет и седем, в който момент собствеността автоматично се прехвърля върху него. Ако няма наследник или пък има, но на свой ред не изпълнява посочените условия…

– Искаш да кажеш, ако е куку.

– Да, един вид… Ако поради някаква причина земята не може да бъде прехвърлена на баща ти, майка ти или тяхно потомство – което означава наследниците им, в случая в твое лице, – тогава тя трябва да бъде прехвърлена в консервационен фонд.