– Ами ако не искам да решавам веднага какво ми се прави?

– Имаш една година, докато си на двайсет и седем, да прецениш искаш ли земята или не. Не си длъжен да я приемеш. Можеш да откажеш и тогава тя се връща на фонда. Ако не направиш нищо след изтичането на тази година, прехвърлянето ще стане автоматично. Освен ако междувременно не се появи твой наследник.

За момента ти си последният в рода, Алекс. Нямаш право да завещаваш земята на никой друг, освен на кръвен наследник. Ако нямаш деца, когато починеш, земята ще се върне на фонда.

– Ами ако другата седмица ме блъсне автобус и умра?

– Земята автоматично ще бъде прехвърлена на фонда – завинаги. Тъй като към момента нямаш дете… наследник. Ако станеш баща, дори да не направиш нищо, за да изискаш полагащото ти се по право, докато си на двайсет и седем, детето ти ще бъде включено в завещанието. И то ще бъде изпълнено, когато навърши нужната възраст. Точно така стана и при теб на практика. Дори да те блъсне автобус, това няма да наруши правата на наследниците ти, както смъртта на баща ти не отмени твоите права.

Можеш да приемеш земята и да й се наслаждаваш, а ако някога имаш деца, да им я завещаеш… стига да не си я продал на фонда преди това. Продадеш ли им я веднъж, остава завинаги тяхна.

– Но ако имам право да я продам единствено на тях, те биха могли да дадат много ниска цена.

Бен прелистваше страниците, докато намери каквото търсеше.

– Не, виж тук. – Посочи една страница. – Трябва да я продадеш на „Дагет Тръст“ – така се казва консервационната групировка, – но те са длъжни да платят справедлива пазарна цена. Можеш да наемеш свой оценител, за да гарантираш, че цената ще е приемлива. А мога да те уверя, че справедлива пазарна цена на толкова много земя, пък била тя и далеч от крайбрежието, означава цяло състояние.

Алекс се замисли.

– Ще мога да рисувам каквото си поискам.