– И другата възможност е да продам земята.

– Да. На „Дагет Тръст“.

Всичко бе тъй неочаквано и съкрушително. Алекс никога не бе притежавал земя освен къщата, принадлежала на родителите му. Къщата, която се намираше малко по-нататък на същата улица, в която беше роден и в която понастоящем живееше, сега се водеше на негово име. В известен смисъл тя сякаш все още принадлежеше на привиденията от миналото. Притежател на съвсем обикновена къща, Алекс не можеше да си представи колко са петдесет хиляди акра земя. Струваше му се достатъчно човек да се изгуби вътре за цял живот.

– Ако няма да мога да правя нищо с нея, май е по-добре просто да я продам – изказа на глас мислите си Алекс.

Бен приближи към него поялника.

– Мъдро. Продай земята и си купи мечтаната кола.

Алекс подозрително изгледа тила на дядо си.

– Харесвам си старото чероки. Просто му трябва нов стартер.

– Днес е рожденият ти ден, Алекс. Можеш да си купиш свестен подарък. Такъв, какъвто никой от нас не би могъл да ти подари.

– Всъщност никога не съм се нуждаел от никакви вещи – възропта кротко Алекс, поставил ръка на рамото на дядо си. – Винаги съм имал всичко необходимо, всичко, което ми е трябвало най-много.

– Също като с моята кафеварка – пророни дядо му. – Никога не съм искал по-хубава. – Рязко се обърна с гръб към внука си и изведнъж чертите му се сковаха. – Продай земята, Алекс. Камънак и дървета – за какво са ти.

Камънак и дървета звучеше добре в ухото на Алекс. Обичаше такива места. Особено когато рисува.

– Моят съвет е да я продадеш – продължи настоятелно Бен. – Не ти трябва връх Крепост!

– Крепост ли?

– Да, насред имота има един връх, наречен Крепост.

– Защо му викат така?

Бен усърдно се опитваше да вкара тръбата в екстрактора, осъществявайки известен само нему план.

– Ами сигурно защото прилича на крепост. Самият аз не намирам нищо общо.

Алекс се усмихна.