Черната копринена рокля, която обвиваше силуета й, изглеждаше или твърде шик, или абсолютно не на място и ретро – той така и не можа да реши кое от двете, – същото се отнасяше и за дългото масленозелено наметало, надиплено около раменете й. Разкошната феерия на меката й, руса като лято коса също би могла да се изтълкува и в двете посоки.

Алекс си рече, че навярно е тръгнала към скъпия ювелирен магазин в лъскавия „Риджънт Сентър“ оттатък улицата. Нестандартната стъклена фасада на сградата се мержелееше зад смога и липите оттатък „Риджънт Булевард“, ширнали се разточително из площада пред луксозните магазини. Той хвърли бърз поглед на камиона, спрял на тротоара. Сигналната лампа на полицейската кола хвърляше синьо-червени отблясъци върху бялото туловище.

След като постави белезници на пътника, полицаят посочи тротоара и каза на онзи да седне до шофьора. Мъжът седна с кръстосани крака. И двамата бяха облечени в мръсни работни гащеризони. Макар да изпълняваха дадените им заповеди мълчаливо, не изглеждаха ни най-малко стреснати.

Един от полицаите се насочи към Алекс, докато колегата му говореше по радиостанцията, закопчана на рамото му.

– Вие двамата добре ли сте? – попита човекът с глас, в който адреналиновият прилив продължаваше да трепти. – Не ви нараниха, нали?

И двете ченгета бяха млади и с телосложение на състезатели по вдигане на тежести. И двамата имаха масивни вратове. Черните им ризи с къси ръкави само допълнително очертаваха релефните им мускули.

– Не – отвърна Алекс. – Добре сме.

– Това е чудесно. Бърза реакция. За секунда си помислих, че ще ви отнесе.

Алекс махна към мъжете с белезниците.

– Ще ги арестувате ли?

Полицаят стрелна с поглед жената, после поклати глава.

– Не, освен ако не им бъде повдигнато обвинение. При тези типове никога не е ясно кой какъв е, така че ги закопчаваме заради личната си безопасност, докато бъдат проверени. Щом колегата приключи с писането на глобата обаче, не мисля, че ще са в настроение да правят нови опити за подобни каскади… поне известно време.