Принцеса Изабел ме обвини несправедливо, защото ме ненавижда. А освен това знае, че вие няма да накажете Джоан, тъй като във вените й тече кралска кръв. — В очите й блесна закачлива искра. — Ако искате да излеете яда си върху мен, ето ръцете ми! — Тя протегна дланите си към придворната дама. Девойката не се страхуваше от няколко удара с пръчка. Ала мадам реши, че дръзкото момиче заслужава по-изтънчено наказание. Изгледа с отвращение петната от боите по ръцете на момичето.

— Това е дело на дявола. Тези петна по пръстите ти ме карат да допусна, че ти си прахосала времето си с празни занимания, вместо да бродираш. Срамно е да бездействаш, когато има толкова много за шиене и бродиране.

Всъщност кралицата и нейните дами бяха освободили девойката от задължението да бродира, за да се посвети на рисуването. Кралица Филипа смяташе, че тя има необикновен талант, даден й от Бога. Ала Бриана благоразумно не спомена за това пред мадам.

Възрастната жена, която никога не бе имала съпруг, изгледа злобно високите гърди и златистите къдрици на момичето.

— Всъщност ти заслужаваш по-голямо наказание. Ще посъветвам кралицата да ти избере за съпруг някой по-стар мъж, който ще те научи на покорство.

Сърцето на Бриана се сви от страх.

— А сега можеш да си вървиш, Бедфорд.

Младото момиче облекчено въздъхна.

— Върви веднага в параклиса, за да изповядаш греховете си пред отец Бартоломю.

Лицето на девойката отново помръкна — щеше да стане много късно, докато свърши вечерната служба.

Вече беше тъмно, когато Бриана най-после се прибра в покоите си. Мислеше само за отмъщението си. Щеше да нарисува змея под коня на свети Георги с лицето на първата придворна дама!

Майката на сестра й, Адел, която я придружаваше като компаньонка, отвори вратата. Адел беше ирландка, но за разлика от сестра си не бе надарена с красота. Лицето й бе покрито с лунички, а косата й беше с цвят на слама. Имаше вид на стара мома, въпреки че беше само на двадесет и девет години.