Младата девойка бе свикнала с детинското поведение на Джоан и всевъзможните й лудории. Макар да бяха на една възраст, тя винаги се опитваше да защитава и прикрива приятелката си.

Лицето на мадам бе застинало в неподвижна маска.

— Моля, лейди Бедфорд, последвайте ме.

Думите й прозвучаха като присъда. Навярно я очакваше жестоко наказание. Мадам бавно се наведе и взе брезовата пръчка. В този миг острият трън се заби в палеца й. Тя бързо засмука окървавения си пръст. Джоан бе очарована от гледката — мадам смучеше пръста си, изцапан от кучешките изпражнения.

Бриана неохотно последва първата придворна дама. Минаха през източната тераса и прекосиха горното крито на двореца покрай кралските покои. Девойката погледна с копнеж към своите стаи, които се намираха в другата част на двореца. Искаше й се да довърши картината си, изобразяваща свети Георги, убиваш змея с копието си. Въздъхна примирено и продължи след мадам.

Джоан тръгна след приятелката си, измъчвана от угризения. Видя как Бриана последва мадам в апартамента. Трябваше да събере всичката си смелост, за да почука на вратата. Вратата рязко се отвори и тя уплашено се отдръпна. Не посмя да погледне към Бриана и бързо заговори.

— Мадам, аз съм виновна за всичко…

Възрастната жена рязко се обърна към Бриана.

— Това вече е нечувано! Наистина е безобразие да се опитваш да замесваш и лейди Джоан в цялата тази история. — Извърна се към Джоан. — Скъпа моя, постъпката ти наистина е много благородна и заслужава награда. Несъмнено кралската ти кръв си казва думата, ала този път лейди Бедфорд ще понесе последствията за възмутителните си действия.

Джоан знаеше, че е безсмислено да спори. Само бе влошила положението на приятелката си. Преди да си тръгне, погледна към Бриана и сърцето й радостно трепна, когато видя топлата й усмивка.

В този миг Бриана реши да поговори с мадам, преди тя да започне да я бие с брезовата пръчка по дланите.

— Мадам, и двете знаем, че не съм виновна за това, което се случи.